Мислите ни - диви са коне,
препускат грациозно на табуни.
Призрачен мираж... или пък не,
завихрят ветровете ни бездумни.
Развели гриви, галопират те,
копитата им чаткат в камънака,
повярвали във синьото небе
мечтите им към бъдещето скачат.
Къде ли ще се спрат? На онзи бряг,
където страховете се възпират?
Летят си мислите в чутовен бяг
към царството, що изгреви гравира. ...