Дивите лебеди
Имахме, искахме. После се срещнахме.
Целият свят се срути.
Себе си сбъднахме в здрача на свещите,
само за две минути.
Търсихме, чакахме. Сълзи преглъщахме.
Време без ход и смисъл.
Обич за двама, под погледи смръщени –
Господ ни бе орисал.
Можехме, вярвахме. Вплели рогата си.
Сблъсък на силни воли.
Съдба ли беше? Лудост ли някаква?
Ти ли за нас се моли?
Чувствахме, знаехме. Думи подреждахме
в шепот на птича песен.
Два диви лебеда спят в безутешното,
празно гнездо наесен.
© Руска Назърова All rights reserved.
