Джаки... сън (1,2,3)
ДЖАКИ...(сън първи)
Мъгла е, гъста като мляко,
Лондон - минала епоха,
тук някъде и мене чака
съдбата, като зъл пройдоха.
Влажно е и въздухът вода е,
фенери осветяват авенюта,
злокобно е - смъртта витае
и тихо стъпва - необута...
А там, една дебела проститутка
говори с някакъв човек
и гукане задгробно на гугутка
заглъхва във по-миналия век.
Цилиндри, ръкавици и бастуни,
аристокрация от висшия етаж,
стари кули - нямо и без думи
оглеждат се във мокрия паваж...
Въздъхвам аз във влагата и крача
и се питам за пореден път,
дали живял е тука изкормвачът,
оня - Джак - легендата - митът?...
Хвърлих поглед сетен на пейзажа
и замръзнах сякаш, като пън!!!
"Дали живял съм тука? - Ще ти кажа...
Ела отново с следващия сън..."
ДЖАКИ... (сън втори)
"Не се страхувай - тъмно и мъгливо е,
не ще те видят, с вечерта си слят,
виж... нощем тука, колко диво е,
над тебе само... духовете бдят..."
А ти?! Какво си? Дух или реалност?!...
Щом витаеш тука - още из града,
живееш още във легенди за... бруталност,
в жестока смърт - изкормени тела?...
"Не се обръщай!!! Слушай ме и само,
със теб ли съм аз тук отвън,
реален ли съм - чувстваш ли дъха ми?!...
Или съм кошмар... във твоя сън?...
Нали това ме пита миналия път,
щом чу да шепна във мъглата.
Не, не само тук съм - бродя по света
и все съм с форма непозната...
О, скъпи мой, от смях ще се разплача,
наричай ме със името - Вина...
Или как ми рече?! - Джаки изкормвача?!...
Неее, приятел, аз съм... хорската злина!...
Подвизите мои ще научиш,
ще ти ги разкажа тук... навън...
Дано от нещо се... поучиш,
но... туй,
във следващия сън..."
ДЖАКИ... (сън трети - последен)
"Ти чел ли си за лунни нощи,
в сребро обливащи града,
за писъците, чуващи се още,
когато се замислиш за това?...
Как паднали тела на тротоара,
окъпани от свойта кръв,
умиращи във грях и сред поквара,
реалност жива е - не блъф...
След туй, как хората говорят,
как Джаки изкормвачът чак съм бил,
противоречат си, после спорят,
едни ме плюят, а за други... мил!...
Това сте вие - хорски грях...
Всеки е в душата си убиец,
един живее прекалено в... страх,
а друг пък гневен - кръвопиец...
И сетне... Пак, отново - АЗ?!!!
Виновен съм ви бил за всичко...
Не съм Аз вън, търсете ме във вас!
Кажете името си но... на срички!...
И... ако пак не ме прозрете кой съм,
така ще ме направите щастлив,
а ти... мисли, приятелю - не бой се!
Дали аз още в теб съм... жив???..."
ТHE END
Мъгла е, гъста като мляко,
Лондон - минала епоха,
тук някъде и мене чака
съдбата, като зъл пройдоха.
Влажно е и въздухът вода е,
фенери осветяват авенюта,
злокобно е - смъртта витае
и тихо стъпва - необута...
А там, една дебела проститутка
говори с някакъв човек
и гукане задгробно на гугутка
заглъхва във по-миналия век.
Цилиндри, ръкавици и бастуни,
аристокрация от висшия етаж,
стари кули - нямо и без думи
оглеждат се във мокрия паваж...
Въздъхвам аз във влагата и крача
и се питам за пореден път,
дали живял е тука изкормвачът,
оня - Джак - легендата - митът?...
Хвърлих поглед сетен на пейзажа
и замръзнах сякаш, като пън!!!
"Дали живял съм тука? - Ще ти кажа...
Ела отново с следващия сън..."
ДЖАКИ... (сън втори)
"Не се страхувай - тъмно и мъгливо е,
не ще те видят, с вечерта си слят,
виж... нощем тука, колко диво е,
над тебе само... духовете бдят..."
А ти?! Какво си? Дух или реалност?!...
Щом витаеш тука - още из града,
живееш още във легенди за... бруталност,
в жестока смърт - изкормени тела?...
"Не се обръщай!!! Слушай ме и само,
със теб ли съм аз тук отвън,
реален ли съм - чувстваш ли дъха ми?!...
Или съм кошмар... във твоя сън?...
Нали това ме пита миналия път,
щом чу да шепна във мъглата.
Не, не само тук съм - бродя по света
и все съм с форма непозната...
О, скъпи мой, от смях ще се разплача,
наричай ме със името - Вина...
Или как ми рече?! - Джаки изкормвача?!...
Неее, приятел, аз съм... хорската злина!...
Подвизите мои ще научиш,
ще ти ги разкажа тук... навън...
Дано от нещо се... поучиш,
но... туй,
във следващия сън..."
ДЖАКИ... (сън трети - последен)
"Ти чел ли си за лунни нощи,
в сребро обливащи града,
за писъците, чуващи се още,
когато се замислиш за това?...
Как паднали тела на тротоара,
окъпани от свойта кръв,
умиращи във грях и сред поквара,
реалност жива е - не блъф...
След туй, как хората говорят,
как Джаки изкормвачът чак съм бил,
противоречат си, после спорят,
едни ме плюят, а за други... мил!...
Това сте вие - хорски грях...
Всеки е в душата си убиец,
един живее прекалено в... страх,
а друг пък гневен - кръвопиец...
И сетне... Пак, отново - АЗ?!!!
Виновен съм ви бил за всичко...
Не съм Аз вън, търсете ме във вас!
Кажете името си но... на срички!...
И... ако пак не ме прозрете кой съм,
така ще ме направите щастлив,
а ти... мисли, приятелю - не бой се!
Дали аз още в теб съм... жив???..."
ТHE END
© Валентин Желязков All rights reserved.
