Джиангнан
В момента съм в Китай и знам,
че искам да съм само с теб.
Скитам из дъждовния Джиангнан,
минавам край каналите безчет.
Помниш ли как бяхме само двамата?
В Пекин, в онази ароматна юлска нощ.
И как облегнали се бяхме на оградата...
Мечтаейки си за разкош.
И как точно на специалния ти ден
сред лотосите обещахме да загинем.
Аз вярвам силно вътре в мен,
че някой ден със тебе ще заминем!
Ще видим твоя юг и моя дъждовен рай.
На лодката сред езеро ще се качим.
Ще пием от горчивия китайски чай
И красивия Джиангнан ще обиколим.
Но аз знам, че винаги когато се усмихнеш,
когато мило кажеш здрасти, или просто 'добър ден'
Твоите очи... Те не ми казват нищо -
макар и погледът ти да не е студен.
За тебе аз съм просто статуетка,
изваяна от крехък порцелан,
която нежно ти се усмихва и леко трепка
щом докоснеш я със длан.
Ти вървиш по струните на моя свят
тъй както майсторът със лък по тъжно, старо арху.
Отронва се от луната един самотен вишнев цвят
и сърцето ми във ритъм заедно с него пърха.
© Македонско Девойче All rights reserved.
