Jul 7, 2007, 3:31 PM

Джонка (хумор)

  Poetry
1.3K 0 9

Тикче имам аз на двете си ръчички,
но въобще не ми и пука за това
и обичам с бира да ме черпят всички,
и да пуша джойнтче след това.


Когато се напафкам като кирка,
странен пак изглежда ми света,
обаче пуша, без да имам спирка -
хич не ми и дреме на носа.


Джойнта влиза в мен като у тях си
и обгръща мойте дробове.
Хората ме питат: "Как си?",
а аз говоря с чужди Богове.


И накрая, щом успея да се прибера във къщи,
татко почва да се мръщи веднага:
"Как можа бе, свиньо мръсна,
да изпушиш всичката трева?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Адамов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....