Днес е тихо навън
Днес е тихо навън. Не минават самотници,
скрити в своите облаци от разрошени мисли.
Няма вятър дори. Само дрипави улици
и купчинки тъга от изсъхнали листи.
Днес е тихо навън. Някак плоски са хората.
По лицата им сякаш начупени думи униват.
Нямат въздух дори. Вдишват само умората
от гърдите на зимата - и самотни заспиват.
Днес е тихо навън. Някак сляпо е времето,
всеки миг в него пита - с безумни въпроси.
Плаче в него дъждът. Плаче в него и вярата
и опитва с молитва от живите обич да проси.
Днес е тихо навън. Сякаш слънцето спира,
насъбрало в сърцето си мъка - по дивото лято.
Нещо скита в съня му. Нещо в него умира
и се пръсва на хиляди болки... навътре в душата му...
© Чавдар All rights reserved.
Благодаря Ви!