Днес и вчера
ДНЕС И ВЧЕРА
Някога в ушите ми шумеше
порив дързък като младо вино.
Беше пролет. Знойно лято беше.
Беше преди толкова години...
Беше просто времето, когато
не разбирах думата умора,
можех да се надпреварвам с вятъра
и се смеех тайничко на хората,
спрели насред път да си починат
и за миг от дрямката унесени.
Някога... През младите години –
дръзки, буйни, шеметни и песенни...
Помня, в младите си дни обичах
с триста стръмни стъпала да споря -
взел на рамо своето момиче,
чак до крепостта отивах горе.
Днес смутено се усмихвам само,
спомня ли си лудостта младежка.
Пак вървя, но ми виси на рамото
на годините торбата тежка.
Пак с плещи подпирам небосвода,
все тъй леко махам тежка брадва,
уж се мъча винаги да водя,
и животът още да ме радва.
Но е късно май. Тъмнее бързо
и струи отвсякъде прохлада,
а онази някогашна дързост
- светла, буйна, шеметна и млада -
времето отдавна е отмило
и отдавна не живея стръвно,
а в ушите вятър зашуми ли,
зная - просто е
високо кръвно...
© Валентин Чернев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хах! Страхотно! Ей, това се казва хубаво стихотворение! Благодаря за удоволствието! Виж колко удивителни предизвика да напиша
-
Аз съм сигурен, че твоето момиче още се чувства носено на рамо... или на ръце. Браво за стихотворението!
-
Страхотно подбрани думи..излял си душата си..Поздравления,ако имаше по-високо от 6,твое щеше да е !
-
Възхищавам се на дарбата да намирате най- подходящата дума за най- неназовимите сякаш неща!
-
Благодаря, момичета! Настроението може и да е мажорно, но действителността... Оня ден ми докараха дърва на вилата, в момента ги цепя. От там - брадвата, която наистина е тежка. Пък и днес е световен ден на хипертониците. От там - поантата.
Желая ви слънчев и спокоен ден! -
Много е хубаво стихотворението.
Пожелавам Ви преобладаващо мажорно настроение! -
Много е хубаво, Маестро! Истина е:
"не разбирах думата умора,
можех да се надпреварвам с вятъра
и се смеех тайничко на хората,
спрели насред път да си починат"
Иска ми се понякога да полетя, но ми натежават крилете. Живот... -
Трагедията не е в самото остаряване, а в това, че човек си остава всъщност млад.Бъдете млад по душа! Другото е кръговрат...
-
И аз благодаря!
-
О, да!
Това е първият ми прочетен стих за днес, и... аз като Вики - благодаря -
Рано е да се предаваш Благодаря за дозата поезия рано сутрин!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
За прекрасното стихо - топли поздрави!