Днес палачинки правя си сама
И тази нощ сънят ме надхитрѝ. Омръзна ми! Денят е тъй далече.
Лъжите си събра надве-натри и се изниза. Нищичко не рече.
Стрелките на часовника болят и скърцат тихо. Спомени предишни
са в малък двор и пролет е, и в цвят – изсъхналите преди вечност вишни.
И дюлята ни, старата, дори накичена е с розови цветчета,
а кухнята ни свети от зори. Там мама тананика си и шета...
Навярно тихо идва старостта и като тебе, мамо, станах. Съща.
Безсъниците твои да простя. Отрано свети в малката ни къща.
По покрива се скитат тишини. И стотен сън отнесъл е квартала...
Момичето ти май се промени. Сънят му не помаха на раздяла.
Трепери вън, край бялата чешма, измислиците пощи си, по кучи...
Днес палачинки правя си сама. И чакам ден. Дано добър се случи.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
