Тъгата е обзела днес сърцата ни греховни,
живеем опаковани в чували суета
и погледи отвръщаме един от друг виновни,
дори, че сме родени и ни има на света...
Безмозъчно крадеме от на ближния душата
и тъпчем по бурканите... и крием по ъглù...
по пътища от алчност си избиваме децата
и смеем се над хората, когато ги боли.
Подкупни и продажни, като сенките живеем
и планове коварни за успехи уж кроим,
от кражбите покварни само тялом дебелеем,
с натъпкани джобове на мизерия... воним.
Пиянства и побои предвещават само Края,
а младите разяждат си душите с наркотик.
Създаваме си АД, дори забравили за РАЯ,
притиснали зад зъби и последния си вик!
За жалост обществото ни превърна във машини -
не чувстваме... не вярваме... работим за пари,
а времето минава, изтъркулват се години...
забравихме за детството с щастливите игри...
Не виждаме на слънцето лъчите му от злато,
на вятъра не вкусваме гальовния разкош
забравили, сърцето че с Любов е най-богато...
безславно заменили я със... счупения грош!
Не искам вече, СТИГА!... Ще извикам: АЗ СЪМ ЖИВА!
Разкъсала оковите ще тичам през сълзи...
Ще бъда вечно млада и ще бъда пак красива!
Защото днес погребвам смело мръсните пари!
© Дида Христозова All rights reserved.