longin (Любомир Деничин) longin (Любомир Деничин)
1 227
Jan 26, 2012, 7:08 PM

Днес съм твой

  Poetry
1.4K 0 9

Тегне без теб денят ми
Чезне без теб от очите сънят ми
Усмивката твоя...
Слънцето пръска с лъчите
Чезне тревогата моя
С теб щом стоя под звездите
Чезне тежестта от гърдите
Виж как греят очите
Чезнат с теб часовете
Сливат се в едно световете
Нощ с утрото се слива
Денят от щастие прелива
Ангел слезе от небето
Прошепна нещо на сърцето
То отново може да лети
Да се смее рисувайки мечти
С обич ми се усмихни
В синьо всичко ще блести
Днес ме обикни...
Днес към мен тръгни
В сладък унес потопи ме
Днес съм твой вземи ме

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Деничин All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0