Jun 16, 2022, 12:11 PM

Днешни времена

  Poetry » Other
703 1 0

Какъв страх обзе целия свят,

принудени хора напускат дома си, все едно е непознат.

Що за ужас? Една след друга лоши новини.

Хора, най-невинни, стават жертви на ужасни вируси и несправедливи войни.

Върнете живота...върнете го като преди.

И нека вече няма бедни, молещи се за две трохи!

Да живее всеки най-щастливо, без значение от кой народ.

Да живее всеки... свободно да живее...да не бъде никой роб.

Да няма вече бедни и богати,

да няма завист и кавги.

А всички нека бъдат здрави,

да няма хора без мечти.

Да няма вече живеещи на улицата,

да няма животинчета без дом.

Да може всеки да види света с красотата му...истинската!

и всеки с усмивка да крачи, а никой вече плачешком.

Що за времена? Мнозинството вече има всичко материално.

И някак си забравихме богатството... богатството, което е морално!

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристън Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...