Играем шах - на четири ръце.
Любов без страст и място за измама.
Царицата, избрала своя офицер -
крои надежди да останат двама…
Рокада след рокада - далеч от всеки мат.
По пианото на чувствата върви пътечката на коня.
Черно – бяло, бяло – черно, завладяваща игра,
диез несъвършен, под ласките мажорни на короната.
© Красимир Чернев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Страхотен стих, Краси. Благодаря ти!