May 6, 2011, 12:27 AM

Дневни щрихи

  Poetry » Other
870 0 1

ДНЕВНИ ЩРИХИ

(Миг на авто-разминаване)


Обрамчен в златнo поглед

се закачи за левите ми мигли.

Загатната брадата усмивка

надникна бяло иззад стъклото.

 

Магнитната възглавница на живота

понесе всекиго в посоката му.

Неслучило се нищо остана

да виси във вечността на Акаша.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жанета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...