Дневникът на един млад беладжия - 33
Днес очи отварям радостен, защото
баба Койна тук е! Скачам от леглото.
В кухнята диванът също се разтяга.
- Гостите ни, лельо, вечер тука лягат -
каза на жената милата ми майка.
- Няма ли да преча? - почна да се вайка
благата старица. - Лельо, успокой се!
Сутрин ставам рано, ала ти не бой се
и поспи на воля още час след мене.
Знаеш, технолог съм, трудя се на смени -
мама обясни ѝ и юрган извади.
- Като теб с мъжа ми ставахме, но млади
бяхме още, Еве, и не ни тежеше.
Тичахме и всичко по вода вървеше.
Лампата при баба светеше до късно.
Нещо я тревожи, мислех, че навъсена
сутринта ще бъде и ще ѝ е трудно,
но разбрах, че рано тя се е събудила
и за мен закуска вкусна вече има.
(Лятото започнах аз да ям за трима!)
В кухнята на масата чакат ме мекички.
- Знам, че ги харесваш, Мите, като всички! -
баба се усмихва и до мене сяда.
- Ако сам закусвам, пак ще ми присяда! -
казвам и не крия колко съм доволен
аз, че няма столът да мълчи свободен.
Топли две мекички бързичко излапвам.
Даже три без малко! После се оплаквам,
че в корема няма място за трохичка.
Тя след мен дояжда и разтребва всичко.
- Имаш ли домашни? - пита като мама.
- Имам три задачи да решавам само.
И урок по български - що е то сказуемо.
- Няма да е трудно, зная, че си умен! -
баба Койна хвали ме. - Мога да помогна!
- Сам ще се оправя! - казвам ѝ. - Ще смогна!
Отговора трети вече съм получил,
а след час урока даже съм научил.
- Бързичко се справи с трудните задачи! -
очилата сложила, баба се вторачва.
- Учехме такива вече по-големи.
Помня аз, че имах, Мите, с тях проблеми,
но сега се раждате умни от мънички.
Майка ти Евдокия първа ученичка
била във класа си. Мери ми разказа.
Явно, че на нея, сине, ти ще мязаш!
Аз почервенявам, щом като ме хвалят.
Чувствам, че душата ми с тези думи галят.
- В колко тръгваш, Мите, да не закъснееш? -
пита баба Койна. - Ако огладнееш,
масата ще сложа първо да обядваш!
- Сит съм още, бабо! - Ти ме изненадваш! -
казва тя с усмивка. - Мъж се става трудно.
Сила ще ти трябва, ум и мисъл будна!
И след час в чиния ядене ми сипва.
За десерт поднася печената тиква,
дето на бостана беше се издула
заедно със още десетина други.
Май преядох днеска с тази моя баба!
Сигурно не вижда от детенце слабо
как в момченце яко аз съм се превърнал.
Мама ми се радва, че откак се върнах
дрехите предишни са ми отесняли.
А сега във вкъщи щом сме се събрали
с мойта баба Койна - има да ме глези
и да прави питки, баници, петмези!
Много се отпуснах! Времето напредна.
Тичам към школото и в мига последен
в стаята се мушвам след звънеца втори.
И, врата след мене бързал да затвори,
влиза господина за часа по немски.
Той с едни мустаци смешни, старовремски
пред класа застава и с перчем разресан.
Мама ми помага с думите, че лесно
с чуждите езици от дете се справя.
Винаги до мен е, щом домашна правя.
Но не ме изпита господинът. Мина
този час, а после и адреналина,
с който днеска влязох в класната ни стая.
Може би за двойно браво си мечтая -
и от баба Койна, и от мойта майка.
Но не слагам точка, само запетайка.
И от днес предвкусвам утре как пред всички
аз ще се похваля със една шестичка!
Следва:.....
© Мария Панайотова All rights reserved.
