Дневникът- Привечер
опазил своето
наситил се на чуждото
денят
прибира се
при придобитото
напълва чашата си
със спокойствие
и чака
да се види в новините
докато вилицата му
пробожда хляба
и в соса нетърпението му попива
внезапно
нова тема от ефира
разпитва хората
дали им се намира
това което с нищичко не се купува
денят прошепва:
“само аз си знам на мен какво ми струва”
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
