Цигарата престана да дими,
бутилката с вино изветря,
заспала с отворени очи
от спомен няма и следа.
Навънка грее слънце
завеса крие сенчест дом
чиния, вътре малко зрънце
в аквариума си плува сом.
По старому от кранчето си капе,
клавиша на пианото не свири
какво от туй, поне живяхме,
забравили че сме сгрешили..
© Виктория Тасева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
