До болка откровено
Прощавайте...
Не съм добра.
И често правя се, че недовиждам.
Мълчание. Пред мен стена.
Дали не мислите, че ви завиждам?
Тази пък. Коя е тя?
Какво изобщо, прави тука?
Казва - не била добра.
На мене много пък ми пука.
Хайде, само ще я прочета.
Но дума няма и да казвам.
И без това е тра-ла-ла.
Аз с такива не приказвам.
А тук един. Поет „велик”.
Все пише нещо, коментира.
Боже мой, какъв смешник.
Щом го видя и ми се дос...пива.
Ще търся нещо по така.
Засукано и да звучи красиво.
Най-добре да е с' „звезда”,
че само то е талантливо.
Гледам, търся вече час.
То от глупости съм се залисал.
Ето. Мууузика. Екстаз.
Че как,... щом Аз съм го написал.
Прощавайте... Не съм добра.
Но хайде, стига правили сме
се на важни. Пък дори да е така.
Нали пред Него, всичките сме равни.
© Виолета All rights reserved.
. 
.0⁰⁰0
