До България и назад
До България и назад
***
Първи впечатления:
край таксиметровата стоянка
заведение до заведение
и банка до банка.
А по стълбовете за осветление-
некролог до некролог.
Да потънеш в недоумение:
кой и къде прави влог?
***
Не е магия,
а българско изобретение-
празни кесии
и пълни докрай заведения...
***
На мястото на старите учителки
по смятане и българска граматика
си имаме английски млади тийчърки
и двама господа по информатика.
***
Ракети обезвреждаме
сред бани минерални.
Трошиме (безнадежно е!)
Балкана си страдални,
удържал векове на поробители,
безсилен днес пред българи-рушители,
запретнали колосани ръкави
от Рая тук-пустиня да направят...
***
Слави, напразно
псуваш в ефира!
Празен керванът е,
ала не спира...
***
Наше мило, родно(?) море,
никак не е за чудене,
че на богати си само до колене
и на безумно влюбени...
***
С мъка омъчняваш ме
мое село мило!
Колко остаряло си...
Как си се смалило...
***
Бях и насред океана,
вкусих неземни салати-
нийде, Родино, ги няма
твоите вкусни домати!
***
Заминахме сполуката да гоним...
Оставихме на майките си клети
модерните безжични телефони
и снимките по старите тапети...
***
Ох! И на мене, лястовиче мило
под чардака,
сърчице на топче се е свило...
Път ни чака.
***
Дните преброени отлетяха
като сън, накъсан и тревожен.
В джоба ми билет Мадрид-Барахас,
а до прага куфарът е сложен.
Преди месец-пълен със пакети,
днес под ципа-диск със цветни снимки,
с мъжката прегръдка на синчето,
с влажните очи на всички близки.
А във мене-всички тези мили
шумове, картини, аромати,
сред които тук съм се родила
и които пак ще ме изпратят
там, далеч, с родината в сърцето,
но без дом, без близки, без държава...
В гърлото горчи до смърт, което
е добре!Животът продължава!
© Петя Божилова All rights reserved.
