Feb 23, 2010, 3:36 PM

До децата ми

  Poetry
955 0 1

С аромата на рози ме изпрати България,

Елада посрещна ме с дъх на жасмин,

а соленият бриз от морето довява

нежни звуци на старо бузуки в нощта.

 

Красиво е, наслада за очите,

но сърцето ми се свива с тъга,

че вас ви няма с мене да го споделите,

че тука съм сама.

 

Знам, и на вас ви е тежко,

че ще живеете без мен,

и всеки ден от мене вести чакате,

а тука аз се моля вий да сте добре.

 

Да порастете здрави, умни хора,

да имате в джоба си пари.

Че щастие с пари не се купува,

ала без тях си нищо, уви.

 

Обичам ви и ми липсвате страшно много!!!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Звезделина Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...