До десет брой
ДО ДЕСЕТ БРОЙ
Тъй често евтини и зли
са думите, които ръсим –
като пресъхнали трохи
от ресторант с покривки мръсни –
дори не ги кълват врабци,
не могат никого да стоплят,
не блазнят градските крадци
и даже някой безработен.
И ехото не пожела
да похаби за тях вокали.
А те – изпусната стрела,
едва ли някого ще жалят.
И по-добре да ги спестя –
дълбоко, корен да не хванат,
ненавист няма да тая
сред изранените си длани.
Преди да налетиш на бой,
пленен от личната си правда,
до десет, моля те, преброй
и ближния с любов зарадвай.
© Валентина Йотова All rights reserved.
