До днеска аз не вярвах на видения
В един вълшебен ден
на гиздавата есен,
аз шумата в градинката събрах
на две-три купчинки и ги запалих.
А после на греблото се подпрях,
загледах се във пушека над тях
и се размислих.
Защото - тук пропуснах да го кажа -
че този есенен лазурен ден,
за "Ден на размисъл" бе обявен.
Размислих се: какъв ни чака фуй,
когато ни затворят Козлодуй!
Къде да свърнеш, във коя посока,
когато час по час ти спират тока,
а трябва да си конкурент с Европа!
Туй бизнеса ни - няма как - ще доубие!
А после, гледайки как пушекът се вие,
помислих, че звезда, която вече пуши,
навярно е угасваща звезда.
И че не може в цялата Вселена,
във някаква галактика зелена,
да няма друга като нашата Земя -
но много по-разумно подредена,
от по-човечен Господ сътворена.
Но ако съществува - как изглежда?
И дали има някаква надежда
за земен жител да й се любува?
Тук вятърът внезапно се обърна
и пушекът лицето ми обгърна.
Какви съставки е съдържал той - не зная,
но след минута бях така омаян,
че скочих върху първата комета,
и литнах към въпросната планета!
Подобна бе на нашата Земя,
но от неща по-фини изградена
и много по-прилично подредена.
Небето - изумрудено и бистро!
Моретата й - от уиски чисто!
Със острови от пържени калмари.
А торти, шоколади - на камари!
Текат реки от водка и от бира -
и кой покрай коя река да се засели - сам избира!
Полетата зеленина покрива,
но няма нито помен от коприва!
И мацките им - никакви Калини!
Жените там са само Виолини,
със никк "Усмивчица"
и синоними!
И всяка е с различно междуметие -
по място, по обем и геометрия!
И толкоз всевъзможна красота!
Не вярвам и на филм да сте видяли
такива пъстроцветни папагали!
По всеки склон на планините сини
танцуващи ята от балерини,
във туники червени, жълти, сини...
И катерички между тях сноват
и плащовете им копринени държат.
А аз на всичко гледах и се чудих.
И сладките, и тортите опитах,
и други разни сладости изпитах...
Докато пак внезапно се пробудих
сред шумата на есенния ден.
Какво ли се бе случило със мен?
Видения!!!
Явиха ми се и се изпариха
внезапно, както се и появиха!
Аз досега не вярвах на видения!
За тях си имам свое обяснение:
че те са плод на умопомрачение,
спохождащо монах, преял със бдения!
Но днес това невярно ми звучи!
Видял съм я със своите очи
и знам със сигурност, че съществува!
Ще търся в интернет и още днес
ще й открия точния адрес!
Не ще ме спре Светлана, нито Рия!
И сто години може път да бия,
но непременно пак ще я открия!
Остава само Айнщайн да рече:
за мен как времето по-бавно да тече -
като пристигна, да съм още в форма.
Че там от всеки мъж пък искат норма!
© Ангел Чортов All rights reserved.
