До кога
До кога с тебе ще сме воини,
в битката наречена - Любов?
Ще доказваме кой е по-достойния,
въоражени с инат, за да победим!
Шпаги, в словесните двубои преплитаме,
с мрънкане и крясъци нещо пак делим...
Не е ли любовта онази,
заради, която трябва да простим?
Потърси в тебе добрината,
останала от онзи миг!
Върви с мен... в долината,
преплел мечти в любовен вик!
Подай ръка и кротко погледни ме,
огледай се в моите очи.
Усмивка пак след бурите изгрява,
целуни ме или просто помълчи!
© Евелина Мавродиева All rights reserved.
