До мен е феята красива
Копие с отровен връх
прониза моя дух коварно
и паднах сам, почти без дъх,
лежа сред времето кошмарно.
Около мене руинù
от древна слава се търкалят
и шепнещи мъглявини
загадъчни пространства галят.
Къде е моята любима?
Не искам тука да остана.
Вълшебен лек тя само има
и в мен лекува всяка рана.
Аз виждам смътно силует,
към мен сияйно приближава.
Добър ли знак или проклет
душата стенеща пленява?
Челото ми една ръка.
така позната, с жар покрива.
Проглеждам и съм жив сега,
до мен е феята красива.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
