До многоточие... издишана
| Уморих се от късно-утринни (камшични) очи. Калейдоскопно търся ново име, жажда, ред, послепис, себе си.3 Уморих се от степента в принадлежност. Така потребна да съм в непотребността, така повторима в любовта. Да ме спира остарелия, ъглов щрих и с остро, гумата (заглавно), да ме изтрива от вътре навън - уморих се - отново пак да се създавам от празнота и пълно-уличен, парфюмиран шум. Уморих се от опипващи погледи и призрачно пълни ръце. Спиралата ми - графитно екранно да се размива под изкушението на крясъка в мен. Употребена. (До глад и пресищане) Дишам бавно. Бавно зараствам. Следпръстно. Следпристъпно. От паника и недописване. Крия листите в пулсациите на сърцето си. Обществено. Бяло. Чете ли ти се?! Малко са размазани. Много лица, многото маски превърнаха топлината във лед, излятото в късове, а аз тогава - изтрезнявах (от лудост). И винаги за последно погалена с добре обругана милувка след после, след късно, за малко, на екс, до утре. Но утре го няма. Нямо е утрото. Уморих се... Мислиш ли, че надеждата от вътре е като мен?! Като мен ли е надеждата?! От вярност оглозгана (венозно) Мръсно-чиста.Чисто-мръсна. Самоизяждам се постепенно. По етапно миглите порязват очите ми. Изкуствено принадлежа на себе си. Отрязах си езика. Пръстите начупих. Неистово добра съм в собственото си бичуване. Уморих се от проклетото припознаване на другите във себе си. Какво, до болка, търсиш?!... Белязане?! Обичане?! Закъсняла близост?! Доверие?! Близначност?! Посвещение?! - не пиша, само сричам. До последно. Уморих се... Отдавна можеш да ме търсиш по пръстите на другите, мастилено остатъчна до пренаписване. И с мисли, от рано, сивкаво набръчкани, ще ме откриеш най-истинска, когато съм изплагиатствана до многоточие... и издишана. |
© Киара All rights reserved.
