До многоточие... издишана
| Уморих се от късно-утринни (камшични) очи. Калейдоскопно търся ново име, жажда, ред, послепис, себе си.3 Уморих се от степента в принадлежност. Така потребна да съм в непотребността, така повторима в любовта. Да ме спира остарелия, ъглов щрих и с остро, гумата (заглавно), да ме изтрива от вътре навън - уморих се - отново пак да се създавам от празнота и пълно-уличен, парфюмиран шум. Уморих се от опипващи погледи и призрачно пълни ръце. Спиралата ми - графитно екранно да се размива под изкушението на крясъка в мен. Употребена. (До глад и пресищане) Дишам бавно. Бавно зараствам. Следпръстно. Следпристъпно. От паника и недописване. Крия листите в пулсациите на сърцето си. Обществено. Бяло. Чете ли ти се?! Малко са размазани. Много лица, многото маски превърнаха топлината във лед, излятото в късове, а аз тогава - изтрезнявах (от лудост). И винаги за последно погалена с добре обругана милувка след после, след късно, за малко, на екс, до утре. Но утре го няма. Нямо е утрото. Уморих се... Мислиш ли, че надеждата от вътре е като мен?! Като мен ли е надеждата?! От вярност оглозгана (венозно) Мръсно-чиста.Чисто-мръсна. Самоизяждам се постепенно. По етапно миглите порязват очите ми. Изкуствено принадлежа на себе си. Отрязах си езика. Пръстите начупих. Неистово добра съм в собственото си бичуване. Уморих се от проклетото припознаване на другите във себе си. Какво, до болка, търсиш?!... Белязане?! Обичане?! Закъсняла близост?! Доверие?! Близначност?! Посвещение?! - не пиша, само сричам. До последно. Уморих се... Отдавна можеш да ме търсиш по пръстите на другите, мастилено остатъчна до пренаписване. И с мисли, от рано, сивкаво набръчкани, ще ме откриеш най-истинска, когато съм изплагиатствана до многоточие... и издишана. |
© Киара All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви за вдишванията
Маги,такава се случих в сърцето си и в дописването.
Напоследък все си прося истината,че взех,че се предозирах сетивно
и от скоро умората завива ме късно вечер...
Благодаря за вниманието и топлината* -
Страхотно!Прекрасно!Изключително!
-
Браво , Киара! Страхотно силна е поезията ти.
Но все се питам защо си тъжна и гневна , дори
когато обичаш? Всеки път твоите стихове се
забиват като игли в сърцето ми. С много обич
ти желая късмет и много обичане, Неземен талант си. -
!!!
Браво, Киара! -
"Много лица, многото маски превърнаха
топлината във лед, излятото в късове,
а аз тогава - изтрезнявах (от лудост)."
ПОКЛОН! НЕВЕРОЯТНА СИ! -
Неподражаемо е!
-
"И винаги за последно погалена с
добре обругана милувка
след после, след късно, за малко, на екс,
до утре.
Но утре го няма. Нямо е утрото.
Уморих се..."
Жестоко!!! -
Страхотно!!! Поздравления, Киара!!!
-
Поздрав за стиха!!!
Живота е достатъчно жесток,че да се самобичуваме.
Когато харесаш себе си и другите ще те харесат.
Прегръдки и целувки. -
!!!
Трудно за коментар...!
Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
А многоточието...
Многозначие! Многоничие!
Многоплачие! Многоличие!
Многоострие! Многострастие!
Неприлично е!Опасно е!
***
Поздравче!
И извинение за нахлуването на страничката ти