Mar 23, 2014, 9:30 PM

До моите синове

  Poetry
627 0 0

 

 

Когато родих синове,

изпълни се с любов майчино сърце!

С баща им решихме - всичко от нас

да дадем, за да пораснат големи

Мъже, с които да се гордеем!

 

С напътствия и съвети в дните,

изнизаха се и годините.

 Сега пораснали са те,

 но има още какво да се даде.

   Животът както знаем е дълъг,

понякога кратък,

поднася изненади от всички страни.

Едни лоши, други добри.

 

Затова продължаваме с наш'те съвети,

докато пораснат и разперят криле

към други по-нови и тайни светове.

 

Летете, мои деца, жънете в радост и тъга.

Докато постигнете в живота си целта.

Тогава ще вдигна гордо глава и ще кажа:

 

„ТОВА СА МОИТЕ ДЕЦА”

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Денчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...