ДО ПОСЛЕДНИЯ ДЕН!!!

Години на болка, на тъга и самота...
Години без теб, години без любовта...
Нашето момче порасна, скоро сватба ще прави...
Последните ти думи, той няма как да забрави...
Да го беше видяла, в красив и достоен мъж се превърна...
А как ми се иска, да си тук, и двама ви да прегърна...

Пиша тези редове, с болка в сърцето...
Страдание изписано по лицето... 
Някъде навън, детски гласове нарушават тишината... 
Пролетен, слънчев ден е, нека си играят децата...

Бъдещата ни снаха?...
Усмихната, скромна и мила... 
Ти също би я одобрила...
Обичат се, любовта сякаш извира от тях...
Спомних си... Когато най- щастливия младоженец бях... 

Пръснати, стари снимки пред мен...
От онзи специален ден...  
Пред олтара съм, а булката приближава... 
Гостите аплодират, моментите на щастие не спират...

Взирам се в запечатани моменти...
Като детектив, търсещ и най- дребните елементи...

Поглеждам през малкия прозорец, младежта я няма... 
Тъгата е все тъй голяма...
Където и да отида, ти ще бъдеш с мен...
Ще те нося тук, в сърцето, до последния си ден...