За теб море
Създадох те в сън от пълнолуние,
и с четка от катран на конска грива,
свободолюбиво, ничие до безсъние,
с очи покълнали в зелената коприва.
Нарисувах те от страстна дивост.
От музика извезах цветовете ти.
През игли от сетива безмилостни.
Сирените се любеха в ръцете ти.
В пиедестал от страхове положих,
вселената на твоите огньове.
През обръчите скачам, а не можех!
Безумията са наострени ножове.
Порязвайки се в тях, те издълбавах
и заклех се във свистенето на острието:
Да те обичам безусловно. Премаляла.
Да съм сянка. Да съм твоя. До последно.
© Силвия Илиева All rights reserved.
