Той е все до прозореца.
Сам.
Жадно се взира
в света - полудял - зад стъклото:
сърдит и забързан,
загрижен за нещо си свое -
толкова важно, че не може
да бъде отложено.
Нямат време за обич човеците.
Мразят. Мъстят. Съществуват.
Всеки в битка за себе си.
Пъстроцветно гъмжило.
Все така до прозореца.
Сам.
Търси ближния
и се усмихва.
© Иванка Гичева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
