Намигна ми лятото, махна с ръка,
целуна ме нежно и каза – До скоро!
Довиждане лято! До нова луна!
До слънце и морски простори!
Ще пазя в сърцето си всяко перце
от гълъби – облаци бели,
приспивната песен на тъжно щурче,
вълните, съня ми отнели.
Ще скътам в очите си всеки нюанс
на твоето златно и синьо.
Довиждане лято! До нов резонанс!
Със обич – една раковина!
© Керанка Иванова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
