До следващата пролет
Когато преродят се цветовете –
зеленото обърне се във жълто.
И с радост наберем от плодовете –
от сочността и сладостта им пълна,
усетили, че сбират се ятата –
с лъчите най-последни се прегръщат.
Покрий ме ти със есенна позлата,
та хладни ветрове да не поглъщат
душата ми, останала на двора,
да чака теб до следващата пролет.
И с взор отправен, само там – нагоре,
ще ме откриеш още да се моля.
Но обещай ми, че ще се завърнеш
с дъха на минзухарени ливади.
И с поглед мил отново щом ме зърнеш,
в безкрайна красота ще се удавим!
© Данаил Таков All rights reserved.
