Jun 7, 2009, 5:51 PM

До следващия полъх...

  Poetry
867 0 12

 

 

 

... ще съм спомен

разпръснал
топлина
навред

и ветрена
ще бродя
сред простора

 

протегнала
ръце
към теб…

 

до следващия полъх…

 

... ще съм блясък

 

пречупил

сребърна

Луна

 

ще стеля

светлина

по пътя

 

нa всеки

споделил

мига…

 

до следващия…

 

ще съм

само

спомен

 

и тихо

звуци 

ще вплета…

 

в косите

на незряла

пролет…

 

до следващия

полъх…

 

на  нощта... 

 

http://www.youtube.com/watch?v=1JZzAupJap0&feature=related

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...