Sep 4, 2007, 10:16 PM

До следващия път... (посветено на Радина)

  Poetry
853 0 5
Остани със спомените,
запази щастливите мигове, до следващия път...
Докажи им, че от нищо не ти пука,
че те са на света боклука...
Не им показвай, че от нещо те е страх,
а запази широката усмивка
и заразяващия смях...:)
Знам... стоиш и гледаш там безцелно,
живееш ден за ден - безделно!
Повярвай ми, че правя го и аз,
защото там, където съм,
аз съм сама и огледам ли се, виждам алчността...
Но ще дойде време и ще бъдем двете пак!
И тогава никой няма да ни раздели,
защото аз ще стискам силно твоята ръка!
Каквото мога, знай, за тебе ще го давам
и зад гърба ти вечно ще заставам...
нашето приятелство не ще предавам
и ще бъда с тебе и в добра, и в зла съдба!
Животът е ужасен... и двете сме разбрали т'ва,
за мене е такъв, защото ни дели така!
Но почакай малко само
и ще бъдем двете пак...
почакай само до следващия път...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Драгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Немога повече!Ще се разплача! ;( ;(
  • браво тединце незнам дали радина го е чела тва нещо...но мен мн ме развълнува...айде идвай си вечеее!!!от Ива
  • Много е трудно да чакаш до следващия път когато ще се видиш с човек, който значи много за теб, но стихът ти определено вдъхва увереност.
  • Благодаря ви!Прегръщам ви!
  • Хубаво посвещение,мила!!!
    Поздрав и прегръдка и за двете ви!!!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...