Aug 8, 2012, 9:17 PM

До теб

  Poetry » Love
936 0 1

Все говориш. Не спираш.

Думите ти са стрели.

Все спориш. Не разбираш

нито думичка моя, нали?

 

Все говориш. Нараняваш.

После дириш капките роса.

Все раняваш. Не преставаш,

ръсиш дъгата с черни петна. 

 

Все разсичаш. И не жалиш

нито пъпка в младостта.

Изпепеляваш. Не палиш.

Водиш със себе си лудостта.

 

И тя край теб е полудяла,

търси денем сребърни звезди.

До нея крачи вярата без вяра,

не ще ù я върнеш, нали?

 

До тебе надеждата просто е дума,

изпусната на път от някой босоног.

Любовта до тебе е безумна...

тиха лудост, оседлала еднорог...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...