До теб
Все говориш. Не спираш.
Думите ти са стрели.
Все спориш. Не разбираш
нито думичка моя, нали?
Все говориш. Нараняваш.
После дириш капките роса.
Все раняваш. Не преставаш,
ръсиш дъгата с черни петна.
Все разсичаш. И не жалиш
нито пъпка в младостта.
Изпепеляваш. Не палиш.
Водиш със себе си лудостта.
И тя край теб е полудяла,
търси денем сребърни звезди.
До нея крачи вярата без вяра,
не ще ù я върнеш, нали?
До тебе надеждата просто е дума,
изпусната на път от някой босоног.
Любовта до тебе е безумна...
тиха лудост, оседлала еднорог...
© Аз All rights reserved.
