До Теб ли бях?
Аз чаках те, останал без търпение...
Изплаквах те, останал без сълзи...
И молих се да носиш изкупление.
Днес сянката в сърцето ми пълзи...
Докосвах те, а дланите ми тлееха...
И вдъхвах те, останал без дихание.
Загледан в теб, очите ми слепееха,
под блясъка на твоето сияние.
Измислях те, а празно е съзнанието...
Мечтах за теб, изгубих се пленен.
Усмихвам те и днес, но отчаянието
пречупва ми душата устремена.
И любих те - сърцето лудо биеше.
Целувах те - когато нежност не остана.
И търсех те, а ти във мен се криеше...
протягам се сега - не мога да те хвана.
Изстенах те. В гръдта притисках роза.
Изпявах те, когато вече нямах глас.
Живях за теб. Сега съм само грозен.
Сега съм тъжен, мрачен... Просто Аз...
Прегръщах те, а празни са ръцете.
Желая те – а чело само свеждам.
Ала вървя за теб – макар износени нозете,
към теб ме носят, влюбен, безнадеждно.
Изплаквах те, останал без сълзи...
И молих се да носиш изкупление.
Днес сянката в сърцето ми пълзи...
Докосвах те, а дланите ми тлееха...
И вдъхвах те, останал без дихание.
Загледан в теб, очите ми слепееха,
под блясъка на твоето сияние.
Измислях те, а празно е съзнанието...
Мечтах за теб, изгубих се пленен.
Усмихвам те и днес, но отчаянието
пречупва ми душата устремена.
И любих те - сърцето лудо биеше.
Целувах те - когато нежност не остана.
И търсех те, а ти във мен се криеше...
протягам се сега - не мога да те хвана.
Изстенах те. В гръдта притисках роза.
Изпявах те, когато вече нямах глас.
Живях за теб. Сега съм само грозен.
Сега съм тъжен, мрачен... Просто Аз...
Прегръщах те, а празни са ръцете.
Желая те – а чело само свеждам.
Ала вървя за теб – макар износени нозете,
към теб ме носят, влюбен, безнадеждно.
© Александър Охрименко All rights reserved.
