До утре
ДО УТРЕ
Ела, седни до мене Самота.
Вечерта бавно се пропука.
Ето пак сме двете в тази тишина
и часът на спомените чука.
Ела, ще побъбрим както всяка нощ
и само луната е свидетел.
Ще запалим останалата свещ
по пътя стръмен да ни свети.
Ела, имам вино от преди,
искрящо, замайващо главата.
Запазих го от хубавите дни
за да ми припомня аромата.
Ще пием двете с тебе Самота
и ще се завърна в дните пълни.
Ще оставя шепа красота,
ще посадя стръкче да покълне.
Къде? Тръгваш си и ти?
За разлъка дошло е време?
Недей си тръгва! Остани!
Да пием за живота двете!
© Слава Костадинова All rights reserved.
