До утре

Jul 22, 2018, 12:22 PM

Poetry » Phylosophy, Other

352 2 2

ДО УТРЕ

Ела, седни до мене Самота.

Вечерта бавно се пропука.

Ето пак сме двете в тази тишина

и часът на спомените чука.

Ела, ще побъбрим както всяка нощ

и само луната е свидетел.

Ще запалим останалата свещ

по пътя стръмен да ни свети.

Ела, имам вино от преди,

искрящо, замайващо главата.

Запазих го от хубавите дни

за да ми припомня аромата.

Ще пием двете с тебе Самота

и ще се завърна в дните пълни.

Ще оставя шепа красота,

ще посадя стръкче да покълне.

Къде? Тръгваш си и ти?

За разлъка дошло е време?

Недей си тръгва! Остани!

Да пием за живота двете!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

slaveja123 (Слава Костадинова)

2018-07-24T10:46:37+03:00

благодаря ви - Мария, Милко, Владислав. Много ви благодаря за добрите отзиви.
Mimoza20 (Мария Николова)

2018-07-22T14:29:58+03:00

Харесах! Твоята представа за самота е впечатляваща!