До утре...
Умореният ден портокал си откъсва от залеза…
Вечерта го завива с кобалтово сини коси…
Под бетона градът е с клепачи, от сън натежали…
Но сърцето е будно, защото до мене не си…
И какво да му кажа?... Че цял живот тичах към твоето?...
През лета, нажежени от страсти…През зими смълчани…
А до него щом стигнех без дъх, го намирах затворено…
Да получа ключето от тебе все чаках… Все чаках...
Ще потъна сега в красотата на багрите есенни…
Тишината писалка и лист до леглото ми сложи.
И когато изплача тъгата си в стих или песен,
радостта да възкръсне до утре ще бъде възможно!
Албена Димитрова
27.10.2019.
София.
© Албена Димитрова All rights reserved.
