До вретеното
Безразлична съм, защото ми се случи.
Да бе останал във ума мираж.
Фалшив тон от силно изкривени струни.
И само да не знаех, че си там...
Безразлично е. Дали сега съм вкъщи.
Или някъде в тих пиано бар.
И да бях оставила след мен обувка,
си мисля, че едва ли би видял.
"Безразлично" ли казах? Постепенно
си правя път. Oтново към света.
Безразличието оставям. До вретеното,
с което утре ще се убода.
Излизам. Закована върху тишина.
Да бе останал във ума мираж.
Бих забравила за тази приказка,
... само ако не знаех, че си там.
© Цвет All rights reserved.
