Oct 5, 2019, 1:02 PM

Добра съм, да

  Poetry
488 1 0

Добра съм.
Като вещица,
която в огледалото единствена съзира
красотата си;
навлича черна торбеста пола,
намята шал с бута
(това са капи огън на азърбайджански);
нахлузва дървено сабо,
пристяга го с каишка да не се изхлузи;
като в рекламата на "Хари Потър",
яхнала метла,
се готви да премина, с едър бухал
на рамото
отвъд света
през пълната луна.

  

Добра съм, да,

когато лягам си самотна

и заплаквам, 

когато гъстата тъга

ми пари под лъжичката,

а смислите протакани

са се разбъркали,

като несмесвани бои.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....