Добре ориентирана
Аз ти угаждам на всеки каприз;
в отговор – ти си към мен непукис'...
Седна до теб, но нали си си стис,
стрелнеш ме с поглед и лъхне ме бриз...
Хлътнах по тебе и моят девиз
е! – да ти правя сюрприз след сюрприз!
Ех, бузки сладки, какви сте таквиз'?!
Устни-загадки и поглед лъчис'!
Без да те четкам, госпожице-мис,
хващаш окò..., но си нямам мангиз'...
Вехна по теб и съм станал на лис' –
няма да страдаш – ям хляб и ориз...
.........................................................................
Знам – ще се лепнеш за някой маркиз –
с много парѝ и наглед напорис' –
сутрин – какао, кафе, мляко, грис...
Обед – под сянка на замък сребрис'...
Вечер – с Маркизчо ще мислиш за бис...
Или с обѝчник – напèт, породѝс'...
.........................................................................
Ех, мàце, мàце, голям си артис' –
вместо при мене, отиде при глис'...
© Стоян Минев All rights reserved.
Забавно. Особено на края много ми хареса.
