Добри познати
Добри познати
Познавам те, отдавна те познавам...
Не ми е нужно много, за да зная,
че можеш сладко да ме дразниш,
докато не започна да мечтая...
За някои вкуса ти е жесток,
в сълзите си-единствено солена,
на мене си ми сладко-кисел плод,
и някак те опитвам, забранено...
Наричат те понякога и ангел...
(каквото си подложи пък човек)
От тебе добрина съм си откраднал,
че демоните вечно са нащрек..
И дебнат ме в засади и капани,
защото всякога усещам красота,
Жена да си, и толкоз неразбрана,
невидима за чужда слепота...
Очите ти приличат на звезди,
игриви, като бягащи комети,
ядосани, свенливи и добри,
когато ме погледнат, светя..
Сърцето ти е благо и боли те,
ранявано до празност, не кърви.
Съкровището вляво, под гърдите,
късмета, който някой покори..
Душата ти е звънчева камбана,
и пъзел е така, неразгадан,
за мен е лесно, че ме няма,
но аз ще се загубя, и го знам...
Открихме се по някаква случайност,
защото сме еднакви предполагам,
в породата ни няма обичайност,
познавам те, отдавна те познавам...
Данаил Антонов
diester
Diester's Poetry
29.04.2017
© Данаил Антонов All rights reserved.
Баба ми казваше - Мъж като планина, камък да стисне, вода ще потече, ама като застане пред жена си и един такъв благ и кротък, като агънце...
