Добрите сълзи
"Защото нечестивият език
е сив от прахоляк и трудно диша
и трябва да валят добри сълзи,
преди да озверее като хищник"
Цвета Иванова
Винаги знаех, че тези сълзи
са ми от мама наследството.
Сприхав понякога, моят език
с нейната обич замесен е.
Даже когато с укор към мен
тя мълчаливо погледнеше,
виждах в очите и вик притаен,
скрит във тъгата и беше.
И се рояха добрите сълзи
като пчели медоносни.
Сякаш ми казваше тя: Запази
шепа от тях, Чипоноске!
Да не откърти с вик озверен
хищникът детското чудо.
С него живота ни е защитен
и за вълшебства събуден.
Още са живи, ронливи на цвят
капките с вкус на погача.
Могат добро да отключват те в свят,
сив и забравил да плаче.
© Мария Панайотова All rights reserved.
