Добрите ти очи
Не разпознавам себе си в мъглата,
не виждам нищо и в тъма вървя,
от студ умирам и към светлината
протягам аз премръзнала ръка.
В студа аз търся пак искрица огън,
дъждовни капки, слънчеви лъчи,
притихвам бездиханна в изнемога,
все търсейки добрите ти очи.
Защото с теб единствено съм жива,
защото с тебе дишам и летя,
опитомена, укротена, дива,
обичаща те истински жена.
Тъгата вкопчила е в мене нокти,
не пуска, стиска здраво и мълчи,
без дъх оставя ме, раздира, чопли,
но топлят ме добрите ти очи.
Очите ти - във тях открих се,
сега във тях струи тъга,
а колко много силно искам
да свети във зениците дъга.
© Евдокия Иванова All rights reserved.
