Доброта
Слънчо в утрото се крие,
в облачен памук се вие,
че студено му е май,
свил се е като кравай.
Уж е есен, пък е мраз,
вятър вие тънкоглас,
дъжд завихря по стъклата,
листи мята по земята.
Само врабчо вън трепери,
няма песни, няма трели,
и се чуди тоз юнак,
как гнездо да свие пак.
Хвръкна бързо към перваза
на прозорче със тераса,
где зад бялото перде
мярна розово носле.
- Чик, чирик! Здравей, хлапе!
Виж туптящото сърце.
Моля, дай една трошичка
и в капачица водичка!
Чу го малкото дете
и във шепичка го взе.
С дом реши да го дари
в зимните студени дни.
© Таня Мезева All rights reserved.
