Аз съм доброто момиче.
Тази, която попива сълзите ти.
Сутрин оправя леглото ти.
Вечер живее с мечтите ти.
Аз съм тази, която обича,
често забравяйки себе си.
Която без тебе не диша
и благоговее в ръцете ти.
Аз съм отблизо мечтата ти,
за която винаги си бленувал.
Аз съм любовницата приятел,
по-добра не си и сънувал.
Тогава защо покой не намирам?
Нещо тревожи ме в нощите.
Когато сърцето ми не разбира
защо побеждават все лошите?
© Теодорина Аначкова All rights reserved.