Аз съм доброто момиче.
Тази, която попива сълзите ти.
Сутрин оправя леглото ти.
Вечер живее с мечтите ти.
Аз съм тази, която обича,
често забравяйки себе си.
Която без тебе не диша
и благоговее в ръцете ти.
Аз съм отблизо мечтата ти,
за която винаги си бленувал.
Аз съм любовницата приятел,
по-добра не си и сънувал.
Тогава защо покой не намирам?
Нещо тревожи ме в нощите.
Когато сърцето ми не разбира
защо побеждават все лошите?
© Теодорина Аначкова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
