Какво те кара често да си тъжен,
дори ядосан, мрачен и студен
и как си мислиш все, че някой ти е длъжен,
а всъщност ти опорочаваш всеки светъл ден!
Дори и в най-закоравялата душа,
живее чудна, малка светлинка,
която чака своя нежен зов,
готова да разпали нечия любов!
И колко струва на човека добрината,
с която всъщност всеки е роден!
Една усмивка може да разцепи мрака,
защото, за добро дарен е всеки Божи ден!
© Руми All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
