21.08.2014 г., 18:35

Доброто във човека

1.8K 1 16

Какво те кара често да си тъжен,

дори ядосан, мрачен и студен

и как си мислиш все, че някой ти е длъжен,

а всъщност ти опорочаваш всеки светъл ден!

 

Дори и в най-закоравялата душа,

живее чудна, малка светлинка,

която чака своя нежен зов,

готова да разпали нечия любов!

 

И колко струва на човека добрината,

с която всъщност всеки е роден!

Една усмивка може да разцепи мрака,

защото, за добро дарен е всеки Божи ден!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Исмаил!
  • Зародишът на доброто е вложен във всеки един от нас. Големият въпрос е, да съумеем да го отгледаме и да го съхраним! Поздравления, Руми!
  • Благодаря, Кръстина! Просто, напоследък срещам толкова сериозни и ядосани хора, вечно недоволни за нещо! Именно това ме провокира, да напиша този стих...
  • "И колко струва на човека добрината,

    с която всъщност всеки е роден!

    Една усмивка може да разцепи мрака,

    защото, за добро дарен е всеки Божи ден!"
    .............................................................
    Прекрасен стих, талантливо сътворен, с прекрасно послание!
    Много ми хареса! Възхитена съм! Поздрави и от мен!
  • Благодаря, Фери!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...