Добър вечер, г-жа Тъга!
Добър вечер, г-жа Тъга!
Тази вечер сте изтънчено жестока!
Бродите из моята душа,
сякаш някой Ви е дал насока.
И отгде у Вас такова постоянство?
Есента с дъждовната мъгла
осени Ви или е просто хулиганство?
С Вас се знаем доста отдалече...
Тръгвате си често неочаквано
и си казвам: ето, няма вече
да я видя и раздялата е окончателна.
Но се връща тя и се усмихва:
-Как сте? Пак ли сте щастлива?
Аз мълча и не отвръщам нищо,
но си зная, че все пак ще си отиде.
И се моля слънце да изгрее,
да запеят птици,
моята душа да оцелее
сред изпепеляващите жици
на тъгата, бавна и горчива.
И да вдигнем пак наздравица
за това, че любовта е още жива!
© Наташа Биразова All rights reserved.
