Dec 2, 2009, 4:10 PM

Добър вечер, господин Късмет

  Poetry » Other
1.4K 0 15

- Добър вечер, господин Късмет,

не ме поканихте на вашия банкет,

но чух, че бил голям купон

и всичко е било в бон тон.

Но нещо ми изглеждаш блед,

за Бога, господин Късмет,

седни, да пийнем по един карък

от моя омагьосан кръг.

 

- Омръзна ми да съм Късмет,

да ми е вечно всичкото  наред,

дори жена не смея да си помечтая,

веднага влюбва се във мене, зная.

Завиждам ти за скуката и чая,

да вържа двата края (без късмет) желая,

на всички се усмихвам и ръка подавам,

но бързо свикват с мен, забравят ме

и сам оставам.

А някога, преди да се родиш,

когато бродила е в чужди светове душата,

аз бях избран от Разум Висш

наред с Живота и Съдбата.

С Живота бяхме влюбени в Съдбата,

но тя увлече се по него сериозно,

заклех се, че ще им обърквам все нещата

и невъзможното го правих най-възможно.

 

- Не ми тежат житейските несгоди,

най-лесното не ми е по-вкуса -

живот ли е човек с късмет да ходи

и с празна на гърба мечта?

 

- Самотен съм и много уморен,

ако ми позволиш ще ти гостувам някой ден,

но, моля те, не ме забравяй ти,

когато сбъдна твоите мечти...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...