Добър вечер, Любов!
Добър вечер... любов,
аз посрещам те вече угаснал,
и през сълзи, на всичко готов,
още милвам те с поглед пораснал...
Добър вечер... любов нелогична,
какво ли за тебе е моята вяра?
Ще бъдеш ли малко поне неприлична?
Или учтива... винаги с мяра?
Ще бъдеш ли буйна богиня,
заобикнала смъртен човек...
Мефистотел от ужас проклина
и заканва се с поглед проклет.
Ще успея ли теб да спечеля?
Аз се питам, откакто те зная...
Ти си моя духовна вечеря...
Моя любов, и заблуда... и края!
Утопия моя зловеща,
моя малка любов непозната...
на вид съм студен, кръвта пък гореща,
вместо тебе, погалвам тревата...
Вместо тебе, целувам цветята
и говоря им нежно дори...
вместо тебе... погалвам листата
и поглеждам ги с влажни очи!
Вместо тебе, аз дишам тъга,
замърсено е мойто сърце...
бушува в него гражданска война,
душа или пък разум ще се предаде?
© Любослав Костов All rights reserved.
