Додето утрото с тополите флиртува
Какво като живея между книги
в един разхвърлян стар апартамент?
Отишъл бих за тебе до Малави,
а после с влак почти до Мериленд!
Защото те обичах до полуда!
И може би, защото те живях,
павирал бих за тебе Хоризонта
без капка ревност, болка или страх!
Откъснал бих звезда от Небосклона
когато пада – есенния здрач,
преди да си изгладя панталона,
да гледам с тебе футболния мач!
Аз бих ти свирил пак на мандолина!
И бих ти пял с гласа на Азнавур,
макар че младостта ми си замина
със филмите на Фос и Радж Капур…
Сърцето ми със тебе ще лудува!
И може би – ще скача на въже,
додето Утрото с Тополите флиртува.
И слуша рецитал на Беранже!...
© Георги Ревов All rights reserved.
